Не съм расист, но…

2pac-r_u_still_down-remembe_71ae9f2d8f80fa568cd710a72759306d

Искам да съм негър, негър в Алабама.

Негър, негър, негър в щата Алабама.

Само че не мога – беше бяла мама,

татко гузно каза: „Във рода ни няма…“

Бяло, бяло семе в костите ми дреме –

в героично време, в братята по племе.

Щур късмет извадих – беличка държава,

беличка държава, звездочела врява.

Трябва да измине повече от половин век от първото по-сериозно споменаване на чернокожи в българската литература, за да се появи това стихотворение на Николай Искъров. Трудно е да се каже със сигурност какво иска да ни каже авторът с това свое желание – дали наистина възприема цвета на кожата като един вид бунт срещу подредеността на системата или че е готов дори да бъде негър, само и само да е в Алабама. Спомням си, че като малък, когато слушах тази песен бях сигурен, че е второто.

Времето минаваше и вълната на хип-хопа заля страната. Генерираната от MTV вълна на черна музика набързо замести метъла преди това и навсякъде плъзна с гангстери със смъкнати дънки, баскетболни потници и младежки пъпки по лицата. Няколко поколения израстнаха с Гумени глави, Ъпсурт и други последователи на рапърите отатък океана. Българските имитатори даваха всичко от себе си – взаимстваха семпли, текстове, най-вече стил на обличане и държане. Тяхната трансформация започна от квартала (Мишо Шамара, Вальо Кита, Ицо Хазарта), премина през приказните персонажи (Устата, Господин 100 кила, Румънеца) и завърши с пълно отделяне на артиста от българската му действителност (BigSha, Respect, GPP). Разбира се, така и не се появи българският Тупак Шакур, но ако гледаме демографски на нещата, това предстои.

Интересно какво е отношението ни към предствителите на тази култура, която толкова ни развълнува за повече от десетилетие. Дали тази вълна не е променила нещо. Стана въпрос за първото по-сериозно споменаване на чернокожи в българската литература. Ето го и него, преподавано на всеки, ако не се лъжа някъде около седми клас:

Любопитно е да гледаш негрите вечерно време на разходка, облечени елегантно, с цилиндри, с ръкавици, а особено дамите: облечени повечето с бели, чисти, по най-последната мода летни костюми, с леки шапчици, а черните им муцунки изпъкнали напред, като на облечени маймунки, че като се озъбят, като завъртят белтъците на очите си – да ти прикапе на сърцето от хубост! Всяка негритянка се старае да си причеше косата колкото е възможно повече, за да не се познава, че е къдрава; като че само по къдравата коса ще я познаят, че е негритянка. Някои от старание да си огладят косите дотолкова са ги дръгнали, щото на челото и на врата са излизани съвсем. Има доста негри и негритянки, които чрез израждания и смешения са се приближили към типа на кавказкото племе, като са задържали само черния цвят. Други съхранили негритянски черти, а е изменен само цветът им от черен на тъмножълт. Те са много грозни. Има разни типове негри и по тях виждаш и съдиш от колко разни места на Африка и островите са влачени тука роби. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негъра. Негрите имат предпочитание пред белите само като келнери в рестораните, като лакеи, като швейцари. Счита се за по comme il faut да гледаш негри в тия длъжности. В богатите къщи, в големите ресторани слугуват негри. Черните се стремят да се приближат към белите, но последните странят, като се считат по-висши същества. Голяма рядкост е една бяла да се ожени за негър или бял за негритянка. Само крайна нужда или богатство може да ги примами. Негрите са се приспособили към американския климат и силно се плодят. В Съединените щати са стигнали вече до осем милиона. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите чрез силно разплодяване ще образуват грамадна сила и ще имат значителен глас в решаване на съдбините на Щатите. И сега се срещат доста обществени служители от негрите.

Незлоблив поглед, изпълнен със симпатия. Поглед отстрани, който би желал да си остане поглед отстрани. И още тук, преди толкова години размахва опашка вечният страх от различният – те се „плодят“, чрез „разплодяване“ ще образуват грамадна сила. Силата им е в нечовешката способност за размножаване – един мотив, който ще видим и на други места.

Можем смело да предположим, че този кратък откъс е формирал цялата представа за чернокожите у нашите родители плюс бедност и смърт като част от антиамериканската пропаганда. Неслучайно в булевардни издания с висока средна възраст на читателите им, заглавия като

Негър стана биологически баща на горила

се приемат като научна истина. Тази представа определено се е запазила някъде дълбоко и в наследниците им. Независимо колко широки възгледи да се опитват да покажат, неприязънта винаги изплува на повърхността при близки срещи. Това е феномен, който може да бъде наблюдаван както в дискотеки у дома, така и при посещения в чужбина. Логично ли е да се кълча под ритмите на хип-хоп, опитвайки се да наподобя хип-хоп танц и в същото време да кроя непредизвикано отмъщение над група чернокожи, защото  се забавляват в заведението, което посещавам.

Интересно, какво е положението в интернет, където непредубеденият читател би очаквал да открие българските либерали. И ще ги открие, само че в България те са максимално откровени. Ето какво четем в „Доктор Фостър Тръгнал За Глостър“: Малко или много съществува някво мнение за негрите, че са си тъпи копелета, аз не съм расист в никакъв случай (мразя цигани), но съм общувал с чернокожи в Германия най – вече… еми не блестят с интелект, наистина. Не се съмнявам каква преценка биха си изградили чернокожите в Германия ако трябваше да съдят по авторът на този блог за цялата му раса. 0402_Art_Self

Ако се поразровим по-нататък в темата откриваме цяла тема за телосложението на чернокожите в друг български блог – „Како Сийке не съм от тях“. И докато мъжете се опитват да оправдаят незадоволителната си физика с „теорията за естественият подбор“, жените се разделят на две:

Ominaeshi казва:
January 30th, 2008 at 9:29 am

Хаха, Енея, еми да, расистка съм. И определено не го крия, не се опитвам да съм саркастична, остроумна или каквото и да е. Всеки, който е ходил в щатите и е прекарал малко повече време с черните, е расист. Това са най-противните, мързеливи и зле миришешти същества на света.

Tedi.bg казва:
January 29th, 2008 at 10:03 am

Интересни разсъждения и като се замисля доста логични.То май направо тъй си е станало.Но ето едно женско мнение-хубавите негри са мнооооооооооооооого яки!Няма как да не ти потекат лигите.Аз,например,си падам по Уил Смит.
Като цяло темата проследява различни части от анатомията на чернокожите, отново темата за свръхспособността им за размножаване(която на няколко места е подчертана като решителна, но без да стане ясно за какво) и постига консенсус за мързелът им. Оказва се, че никой не може да предостави доказателства за интелектуален потенциал у чернокожите. Подходящ завършек на темата поставя Хриси:

Хриси казва:
February 2nd, 2009 at 8:55 pm

Що се отнася до чернокожите в частност,малко в повече ми идва гето-жаргонът, гангста’ модата и съответното поведение. А всичко това се популяризира до степен, че ако посмееш да изтъкнеш липсата на някакви качества относно хигиената или културата на такива индивиди, рискуваш да те обяват за расист. Изобщо, обвиненията в расизъм са много удобно извинение за същите тези чернокожи да си останат такива, каквито са. И не защото ги мързи да се променят, а вероятно защото се харесват такива.
Моите наблюдения, разбира се, са субективни :) Нямам преки впечатления от представители на тази раса.

Untitled-1От направения кратък преглед на различните групи можем да систематизираме следната схема на отношение към чернокожите. Тези четири групи обхващат големи слоеве от населението и рязка граница между тях е трудно да бъде установена. Все пак мога да предположа, че те отговарят на определени качествени характеристики.

Откритите РАСИСТИ са сравнително малка група -14- до 30 годишни, с екстремни политически възгледи, ниско социално положение и липса на адекватно образование. Поради затворения си социален кръг, обусловен от възгледите им, те нямат шанс да променят тези възгледи. Освен тях обаче съществува групата на скритите расисти – това са хората, които „не са расисти, но мразят циганите“. Тази група е много по-голяма от предишната, но реално се прикрива под шапката на

РЕДОВАЦИТЕ са хората, „строили България с ръцете си“. Те са възпитани да изпитват симпатия към угнетените от капитализма чернокожи. Въпреки цялата симпатия, не биха желали в блока им да живеят „твърде много негри“. А ако може въобще да живеят само по телевизията. Тази група е предимно 40-и отгоре години и е от различни социални прослойки. Реално тя обаче е още по-голяма, тъй като голяма част от представящите се за членове на следващата група, всъщност са част от тази и са в диапазона 19-30 години.

ЛИБЕРАЛИТЕ са най-често срещаната група на запад. Тяхното отношение може да се опише като любопитство. Те държат да се дистанцират от групата на РАСИСТИТЕ по всякакъв начин. hairgrabОбикновено са в диапазона 29-39 години, с високо социално положение и висше образование. Често висшето им образование е завършено в чужбина, където са имали възможност да „общуват“ с чернокожи и да си изградят вярна и цялостна представа за тях.

БЕЛИТЕ НЕГРИ са най-онеправданата група от четирите, тъй като често е взимана на подбив от всички останали. Тяхната възраст е от 10 до 20 години, от заможни семейства. Вълнуват се от теми като бунта на поколенията, борбата с чалгата (или пътища за обединението с нея), както и други социални теми.

Тези групи съвсем не са изчерпателни, а още по-малко са точни възрастовите ограничения, но дават сравнителна представа за настроенията и знанията на средния потребител на интернет, телевизионните работници, всичките ми познати и не знам още кой. По-късно по време на изследването си попаднах на интервю с автора на началното стихотворение, където той отговаря на въпроса ми:

— Още ли искате да сте негър в Алабама?

— Да. Докато не видя един негър от Алабама, който да иска да живее в България.

Снимките от горе надолу са обложка на албума RU Still Down? (Remember Me), 1997 на 2Pac; Self Portrait, Exaggerating My Black/White Features, Glenn Ligon;авторска схема;rent-a-nigro.com. Заглавието е от вестник Разкрития.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s