Тела

bizarre_magazine_17921_5Къде е моментът, в който една човекоподобна форма престава да бъде приятна играчка и се превръща във възприета заплаха? Къде е границата, отделяща това, което разбираме и одобряваме, от това, което ни плаши?

Начинът, по който възприемаме телата си е въпрос, който на пръв поглед вълнува всеки. Вълнението все пак е основно едностранчиво. Ние сме вгледани единствено в нашите нормални черти и за да подчертаем – външни черти. Всичко, което по някакъв начин не отговаря на представата ни или изследва допълнитени области от телата ни, предизвиква страх и отвращение. Една от най-разпространените теории – патогенната, предполага, че причината е в животинският страх от увреждане. Колкото повече дадена система прилича на нас, но не съвсем – толкова по-голяма е „вероятността“ да се заразим успешно с бактерии, вируси или други паразити. Този вроден страх е използван в стотици изображения, филми и атракции, но въпреки това продължава да е дъбоко програмиран у почти всеки.

Човекоподобността винаги е вълнувала. Още от древните египетски божества, през древногръцките митове до днешните фенове на антропоморфната графика, полу-хора полу-животни са възниквали и еволюирали. Неслучайно в християнските представи, дяволът е полу-човек, полу-козел. Исус, също е не съвсем човек. DSC_3613

Аномалиите винаги предизвикват реакция. Будят усещания, от които повечето от нас се страхуват дълбоко. Видът на човешки вътрешности е запазен за филмите на ужасите. Наличието на отклонения в развитието се разглежда като хендикап. Сякаш създаваме света по определен модел , а отказваме да осмислим самия модел.

Този проблем назрява още повече с подобрението на компютърната графика. Филми като „Полярен експрес“ и „Беоулф“ са изключителни образци на това, какво може да постигне технологията, за да наподоби човешкото представяне. И все пак някъде нещо не пасва съвсем и на моменти изглежда некомфортно. Още по-трудно е да се съпоставиш с героите, когато те самите са някак странни. Независимо колко точно е пресъздадено всичко, сякаш дори комиксите с Бъгс Бъни са по-близки.

За да обясни тази странна закономерност, Масахиро Мори през 1970 представя идеята си за uncanny valley. Това е резкият спад в симпатията към нещо, с увеличаването на човекоподобността му. Обикновено този спад е последван от възстановяване на симпатията и последващото и нарастване. Но в промеждутъка попадат множество човекоподобни форми, които не съвпадат с представите за нормалност.461px-Mori_Uncanny_Valley

Интересно е също, че с включване на движението като фактор, графиката се размества значително. Ефектите и се засилват. Например ръката-протеза в неподвижно състояние е неприятна, но ако се движи създава още по-особено усещане в наблюдаващият.

С последващото увеличаване на приликата с човешкото, този ефект избледнява и симпатията се възстановява.

Друго, което трябва да се има предвид, е че тази графика варира значително при различните култури. В западната тя би имала сравнително по-различен вид от колкото на изток, тъй като западното разбиране за специалността на човека, не е така разпространено в Далечния Изток.

Днес компютърната графика е един от най-екстремните примери за действието на този ефект. С развитието на технологията ще възникнат множество причини да се връщаме отново и отново към uncanny valley и да търсим причините за реакциите си в нея. Развитието на пластичните операции, бодибилдингът, изкуствените протези, генетичното инжинерство ще натискат все повече ограничените ни представи за света на телата и ще ни карат да преразглеждаме възгледите си. Тогава може би ще имаме смелостта да осъзнаем, че няма нормални и ненормални, а само различни тела.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s