С кого говориш?

Забраната за разговори с непознати е позната на всички деца. Непознатите са нелегитимни пред властта лица и следователно биха могли да бъдат опасни. По пътя на логиката също толкова опасни колкото и познатите, но това е вече друг въпрос. И все пак колко от нас са спазвали тази забрана и то, разполагайки с една среда, която позволява „безопасно“ общуване с непознати – мрежата. Мрежата позволява да бъдеш каквото решиш, когато решиш и ти дава достъп до други личности, които извън нея не би могъл да срещнеш. 10_medЗа да постигнат този ефект, някога хората са разчитали на баловете, и дори на баловете с маски. Сега разполагаме с чат-стаи, форуми и други пространства с определен етикет, където непознати се срещат, за да обменят информационни ресурси.

Балът с маски има някои съществени предимства пред чата, но и един огромен недостатък – ограничен е в пространството. А предимствата са парирани от потребителите на чатовете, с въвеждащи въпроси, като a/s/l. С тях те се стремят да постигнат някакво ниво на информираност, което да ги доближи до телесния вариант на комуникацията. Гаранции за достоверност във виртуалният свят се откриват изключително трудно.

Никога не можеш да си напълно сигурен, че това, с което общуваш е наистина жена, или мъж, или въобще човек. Една голяма част от процеса на комуникация преминава в тестване на действителността. С кого говориш? То, това ли е за което се представя? Това е въпрос, който вълнува не само хората, но и машините. В така наречения обратен Тюринг тест, компютърът проверява дали страната отсреща наистина е човек или не – CAPTCHA. Но дали компютърът ще те хване или не, още повече ако насреща му стои не просто човек или машина, а нещо средно – например спам-бот, използващ хора, които разпознават CAPTCHA вместо него.jabberwocky7xo

Дори да виждаш кой стои от другата страна, как можеш да си сигурен, че това, което виждаш е действителността. Независимо дали машината „разбира“ или не „значението“ на информацията, ако тя е употребена според изискванията на теста, значи той е преминат. Докато съществува някакъв тест, ще има и начин при достатъчно желание той да бъде заобиколен.

Тестът изисква част от комуникацията. Все по-често обаче той се превръща в съществена част от нея. Понякога поглъща останалата част от разговорът и дори го задушава. Приемането на тази опасност и поемането на риска въпреки нея можем да оценим като инвестиция. Подобна инвестиция изискват някой сайтове, когато настояват за регистрация, за да предоставят възможност за коментиране или достъп до определни раздели.

Нима попълването на няколко полета означава нещо повече от наличие на интерес. Много потребители са склонни да се доверят сляпо на предоставената им информация, само защото тя е подписана от някого. В техният тест, дори самото наличие на идентифициращ се адресант е достатъчно за преминаване. Такъв тип потребители шумно заклеймяват анонимността под всичките й форми. Забравят, че анонимността е също толкова право, колкото и желанието за самоидентификация. Увлечени в собствените си ограничения, те придават определени качества на анонимността – обикновено наивно отрицателни качества.

Единствената характеристика, която анонимността притежава е липсата на идентификация. Това е право, което ни е изцяло отнето във физическата реалност, където всичко, което правим е един вид самоидентификация. Право, което все повече отстъпва позициите си и във виртуалната реалност.

Image0051Страхът от анонимността се използва умело за подклаждане на различни кампании – сигурен интернет за децата, не на анонимността в интернет и всякакви други добре замаскирани средства, чиято крайна цел е нарастване на контролът. Страхът от неизвестното винаги е бил използван за нечии цели – подходящият пример се е запазил в езика – лов на вещици. Необходимостта да се знае всичко и за всеки е толкова преекспонирана, че в един момент започва да изглежда напълно нормална.

Тестовете могат да бъдат заобиколени, идентичността може да се открадне. Трябва ли тогава сляпо да издигаме абсолютната идентификация като самоцел и решение на всички проблеми. Не е ли тя по-скоро част от проблемът. Проблем, който постоянно се връща и ни удря в лицето, все по-тежък с всеки пласт, който залепваме отгоре му.

Обществените табута са географско понятие. Глобализацията разпространява нашите табута със скорост, която не ни дава възможност да ги осъзнаем. Ако все пак опитаме да разберем първичните си инстинкти и се вгледаме по-ясно ще видим, че понякога по-важно от това с кого говориш, е това какво ти казва.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s