E todo fica azul

Лека полека започва новата година. Тихомълком, без никакви очаквания за нищо по-добро. Без „излишен“ оптимизъм, без големи планове. Понякога така е по-добре. Плановете се провалят, надеждите рухват, а накрая всичко е пак такова, каквото е било.

Изминалата година бе пълноценна и от към красиви моменти и от към жестоки разочарования. И от едните и от другите остават интересни спомени и истории. Разочарованията имат по-голяма образователна стойност.

Първоначално този проект имаше строго определена цел – есета върху съвременната култура. Нещо като дупка, в която да наливам самовлюбените си мисли без да товаря хората около мен. Сега като го гледам точно това се е получило – кичозно-претенциозен буламач, замесен с някакви саморъчни колажи и отнесени терминологии.

„Из кода на културата“ е откровена тъпотия. Нямам нищо общо с каквито и да е кодове, а културата ми е толкова обща, че е трудно открия каквато и да било последователност в нея. Заглавието няма да го коментирам, защото е съвсем безсмислено и без каквато и да било връзка с това, за което се пише. Дизайнът е отвратително крещящ, с тотално неподхождащи си цветове.

Въобще всичко задраскано с червен химикал и най-отдолу нито ред критика, защото ако трябва да се пише ще се напише цяла страница.

Каквото – такова. Том Уейтс е единственият изпълнител за който се сещам, да е много по-добър в късния си период, отколкото в ранният.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s