Свършиха поредните консуматорски празници и овцете са впрегнати обратно на работа. Веселият корпоративен старец с голямата торба и тировете пълни с черна подсладена помия си замина, заедно с цялата си мултимедийна индустрия. До догодина, когато пак ще напълни хипермаркетите с жадни за неща индивиди. Религията може и да умира бавно, но новият консуматорски бог – пародия на самият себе си – пак пожъна слава и разходи за домакинствата.
Е, бива ли така черногледо? 🙂
Не, разбира се. Всичко е зелено.