Изкуството на чая

Тази вечер си спомних, че колкото и много да си говорим с някого, накрая нищо съществено не сме си казали. Мълчанието, което често определяме като неловко и което панически избягваме, говори много повече. Толкова, че чак ни е страх какво сме разкрили от себе си пред другия. Понякога няма нищо по-красиво от тишината, особено когато е споделена. Това, което следва е един неумел превод на Пауло Лемински.

*

още вчера

поканих един приятел

да помълчим

заедно


той дойде

по някое време

практически не каза нищо

и остана така

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s