Защо някои са по-уверени в себе си?

Притиснат от ежедневните проблеми, човек често търси външна подкрепа и оправдание за действията си. Умът постоянно проверява и коригира оценките и вътрешните си нагласи спрямо средата, в която действа. Често изпитваме нужда от похвала, обратна връзка или съпоставка с някого. Съзнаваме тази пагубна зависимост, едва когато попаднем в неблагоприятна или конкурентна среда, където няма на кого да се разчита. Където човекът отсреща е изключително уверен в себе си и това ни прави още по-неуверени.

Питали ли сте се някога защо е толкова трудно да поискате висока заплата? Помислете върху това, защо всеки футболист или артист има собствен мениджър, а всяка проститутка има сводник. Трудно е да продаваш самия себе си, защото оценката е твърде субективна, а залогът твърде голям. Винаги съществуват два срещуположни полюса, към които тя клони. Как обаче се случва така, че едни хора са изключително уверени в себе си, а други въпреки уменията и знанията, които имат – са несигурни?

През 1999 година двама американски психолози установяват зависимост, която става известна в тяхна чест като Ефектът Дънинг-Крюгер. През 2000 година печелят IG Нобеловата награда за Психология, благодарение на проведеното изследване. Хипотезите, които развиват са:

1. Некомпетентните субекти надценяват нивото на уменията си.

2. Некомпетентните субекти не могат да различат високо ниво на умения в другите.

3. Некомпетентните субекти не могат да преценят равнището си на неадекватност.

4. Ако бъдат обучени, тези субекти могат да осъзнаят предишната си некомпетентност и липса на умения.

Така тези хора развиват илюзорно усещане за превъзходство, оценявайки способностите си над средните. Обратно – по-способните страдат от илюзорнa малоценност. Това води до по-висока самооценка за слабокомпетентните и по-ниска за висококомпетентните. Ето защо често действителната компетентност води до по-ниско самочувствие, защото способните личности погрешно подразбират същото ниво на възможности у останалите. Така грешката в самоценката при едните идва от погрешен възглед за себе си, а при другите от погрешни възгледи за останалите.

Ако някой е наясно с таблицата за умножение и има отлично чувство за хумор, то той автоматично приема, че и останалите са наясно с таблицата за умножение и имат чувство за хумор. Често обаче случаят не е такъв. Колкото повече навлизате в дадена област от науката, толкова повече осъзнавате какво огромно количество информация ви липсва. В същото време други дори не се замислят над въпроса. Докато някой несигурно търсят смисъла на живота, други уверено преследват постижими цели като нова кола, или къща в Драгалевци.

Два различни подхода, които дават обяснение на високото самочувствие у част от хората и недооценяването у други. Самоувереността е издигната в култ в съвременната култура. Тя е основно условие за добра работа, успешна връзка, обществено уважение. Високото самочувствие и арогантността често се възприемат като признак на професионализъм и експертност. Някои артисти и спортисти държат да демонстрират изключителността си чрез огромни изисквания и надменност. Други минават по „тънката тарифа“ и ако въобще бъдат оценени, често е късно.

Картинките са произведения на Bernard „Hap“ Kilban.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s