Шут в г*за феминизация

Шут в Г*за е филм за нови технологии и феминизация. Интересен е не толкова, заради уникалния си сценарий или изключителна актьорска игра. По-скоро заради огромната си популярност в торент тракерите и идеите, които залягат дълбоко в него. В настоящият анализ разглеждаме именно тези идеи, надниквайки чрез един любителски психоаналитичен подход в масовото съзнание, плод на което е филма. В рамките на масовото съзнание включвам както авторите на творбата, така и нейните почитатели, зрители, а дори и хората, които не са я гледали. Възприемам тезата, че всяко произведение е плод на времето си, на културата, която заобикаля автора. С особена сила това важи за съвремените филми, които търсят масова популярност.

В тази връзка Шут в г*за е един своеобразен преход от реалността към виртуалното пространство и обратно. Целта на този преход е умъртвяването на хартиените носители, символизирани от комиксите. Съзнанието, извършващо този преход е женско по своята природа. Казано с други думи, комиксите са убити в името на интернет, където женствеността има повече права. Три пространства са място на действие в творбата:

1.Реалното, където с нищо не отличаващ се тийнеджър живее с баща си и изпитва трудности с общуването с жени. Обикновенноста тук е силно подчертана, а проблемите са максимално обобщени. Първото дава възможност на следващите пластове да изпъкнат с необикновенноста си, а второто помага за самоидентификацията на зрителите с главния герой.

2. Печатното, което служи за вдъхновение на героя. Въпреки това, то се проявява косвено, чрез други герои. Големият татко рисува комикси. Момичето, в което героя е влюбен го кани в комикс-кафене. На няколко пъти се правят препратки към Спайдърмен. Всяка една от тези връзки е унищожена. Големият татко умира, момичето не се интересува от комикси. Отбелязано е, че Питър Паркър, а не Спайдърмен печели момичето. Печатното, двуизмерно пространство е умъртвено, а на негово място изгрява ново – по-цветно и по-свободно пространство – виртуалното.

3. Виртуалното е пространството, където се случва цялото действие във филма. То е населено с аватари, Skype разговори, интернет страници, всевъзможни технологични играчки. Героите са максимално цветни и разполагат с по-голяма свобода за самоизразяване. Виртуалното доминира, изисквайки смъртта на печатното чрез символичното му изгаряне – смъртта на Големия татко. Показателно е, че това се случва в риалити шоу, предавано по интернет. Шоуто плавно придобива измерения на First Person Shooter игра, в която врагът е удобно обезличностен чрез маски.

Символично е и окончателното завръщане към реалния свят. Двамата аватари, свалят маските си и обменят социалните си имена. За разлика обаче от безличното Томас Андерсън в Матрицата, имената им тук говорят за родова история и принадлежност към определена социална общност. Не случайно са подбрани и общности с установени традиции и идентичност – евреи, шотландци, италианци. Реалността печели, но виртуалното остава като паралелен свят, в който предизвикателствата тепърва предстоят. Червената мъгла завършва филма с нещо като призив за втора част.

Феминистичният мотив в творбата е изразен през призмата на главния герой. Нека приемем, че той е animus, мъжкото начало във всяка жена. Това обяснява пасивността на приятелката му, която не взима никакво участие в развитието на действието. Ролята, която й е отредена е да съблазнява и да се притеснява, за своята половинка. Неслучайно героят използва хитрост, за да я спечели. Не е случайно, че хитростта е да се преструва на гей. Отсъстват всякакви символи на мъжественост. Дори мастурбацията е ритуална – своеобразно отдаване на почит към различни видове жени – възрастни, чернокожи, примитивни. Смяната във възгледите му се получава след загубата на девствеността (до която стига молейки за прошка на колене). След този момент той се обединява с половинката си и става цялостна личност.

Ако приемем героите на творбата по този начин, получаваме логично обяснение и за други на пръв поглед неясни мотиви. Удрящото момиче е детското, подсъзнателно жестокото в тази съвкупна личност. Тя е опасна, отмъстителна и непредсказуема. Върви в комплект с Големия татко, който е виновник за съсипаното й детството. Героят на няколко пъти я убеждава в безсмислеността на борбата й. Ставайки причина за смъртта на Големия Татко и поддавайки се на желанието й за отмъщение, Шут в Г*за й угажда, за да я спечели окончателно на своя страна.

Друго интересно доказателство за тази теза можем да открием във смъртта на майките. И двете майки (които в действителност са една) са убити предварително. Едната загива безславно и възможно най-прозаично върху кухненската маса, а другата загива, за да даде живот на Удрящото момиче. Комплексът на Електра е най-ярко изразен именно в подсъзнанието, което получава пълна свобода във виртуалното пространство. Образът на Големия татко е заместен от една настъпила зрялост – съзнанието, открило мъжкото в себе си и достигнало самодостатъчност.

Печатното пространство – комиксите, са умъртвени чрез техния автор (копие на Батман) и са надградени от вирталните игри. Технологиите са място където и и мъжкото и женското имат равен старт и неограничени възможности. За да се получи това е необходимо да се постигне едно самоосъзнаване на женствеността в различните й проявления – мъжът в нея, подсъзнателните й влечения, желанието за принадлежност към групата. Така Шут в г*за се превръща в един манифест на победата на новите технологии над печата и ролята на женското начало в тази победа.

Снимките са от http://www.empireonline.com.

Реклами

2 коментара

Filed under Uncategorized

2 responses to “Шут в г*за феминизация

  1. Колко ли от зрителите, огромната част от които тийнейджъри, са достигнали до тези дълбочини? 🙂
    Според мен комерсиалното тук задушава всякакви пориви за търсене на многопластовост. Наистина, перфектните убийства, извършвани от малко момиченце, са впечатляващи и поучителни.
    Ако създателите на филма са искали да предизвикат внушения, подобни на описаните в рецензията тук, трябвало е филмът да се предлага в комплект с куче, което да ги търси. 🙂
    Не казвам, че ги няма, разбира се.

    Поздрави за статията! Впечатлен съм. Накара ме да си призная колко повърхностно съм гледал филма.

  2. shro

    Благодаря за коментара. Комерсиалните филми най-добре отразяват тенденциите в масовата културата. Дори авторите да не искат да предизвикат никакви внушения освен рекламните, филма им винаги става израз на определени промени или виждания на таргет групата им. Колкото по-широка е таргет групата, толкова по-разпространени са тези идеи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s