Как вземаме решения?

Вземането на решения е процес, който ни преследва постоянно в живота. От това какво да ядем за закуска до това какво да правим с живота си са въпроси, които изискват постоянното ни внимание и преоценка на ситуацията. Дори веднъж взето решението трябва да бъде просмисляно и коригирано наново в зависимост от промените в средата около нас. Това означава нови решения, които водят до нови въпроси и целият процес започва отначало. Понякога решенията ни са правилни, понякога съжаляваме за грешките си. За да осъзнаем защо едни решения са подходящи, а други не, е необходимо да разгледаме какво ни пречи и какво ни помага в тази така динамична мозъчна активност. Защо да изследваме тези механизми?

Осъзнаем ли тези механизми ще можем по-ясно и точно да анализираме собствените си решения, както и тези на хората около нас. Ще осъзнаем, че много различни фактори влияят на мисълта ни и последващите я действия. Тази яснота и самоосъзнатост може би ще ни даде възможност да вземаме по-добри и подходящи за ситуцията решения. Може би ще ни даде способността да помагаме и на другите да вземат правилното за тях решение. Кои са процесите, които се задействат, когато попаднем на кръстопът?

Процесите, разбира се много и същевременно са едно, но благодарение на различни клонове от науката и философията могат да бъдат подразделени в малки кутии с етикети, които по-лесно можем да проучим. В настоящия материал ще разгледаме накратко когнитивните предпочитания, рамкирането, интуицията, аналогията и изграждането на смисъл. Ще започнем с когнитивните предпочитания.

Когнитивни предпочитания

Когнитивни предпочитания наричаме неосъзнатите правила, които сме възприели в процеса на еволюцията и са се наложили в колективното ни безсъзнателно. Те са кратки пътища към дадено решение, които не са обосновани логически и понякога ни въвеждат в заблуждение.

Пример за подобно предпочитание е „ефекта на неотдавна“. Той се получава, когато отдаваме твърде много ценност на информацията, която сме получили най-скоро. Пример за това е неотдавнашния случай с падналия асансьор в една болница. Ефектът от това събитие бе, че много хора се запритесняваха за състоянието на своите асансьорни системи и изведнъж всеки започна да се интересува кога последно е проверявана изправността на асансьорната уредба в блока му. Ако допреди това от първостепенна важност е бил въпросът за течащия покрив, след въпросния инцидент асансьорът е основно притеснение на живущите. Този ефект често е разглеждан като проявление на ефекта на достъпността. Той гласи, че оценяваме възможните изходи от дадена ситуация според това кой от тях е по-достъпен в паметта ни.

Списъкът с когнитивни предпочитания е огромен. Някой от тях се срещат по-често от други. Понякога е много трудно да бъдат избегнати. Подходяща групова динамика или външно мнение биха били полезни за по-добрата ни оценка. Преразглеждането на миналите ни решения също е интересен вариант за просветление в мъглата на собствените ни мисли. Пристрастеността на ума ни към остарели установки е причина за много от лошите решения. На тази мисъл ни навежда и следващия процес.

Рамкирането

Рамките са ментални модели, които използваме, за да опростим света около нас и да му придадем определен смисъл. Характеристиките добро и лошо са пример за подобно рамкиране. В действителност няма добро или лошо решение. Има решения, които водят до един резултат и такива, които водят до друг резултат. Ако оценим една ситуация като опасна, действията ни ще бъдат различни от тези, когато сме оценили същата ситуация като отлична възможност да се проявим. В последно време този процес нашумя много и резултат на това са множеството призиви да разглеждаме настоящата криза като потенциална възможност. Оттам и многото гурута, всеки със свое решение как да бъде постигнато това. Оптимално решение в случая може би било да поддържаме в ума си едновременно двете противоположни рамки и да подбираме подходящи действия от по-широк възможен спектър. Както казва черната царица „Понякога успявам да повярвам на не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…“

Интуицията

Понятието интуиция има многобройни определения и всеки разбира различни неща под него. В случая под интуиция имаме предвид разпознаването на определени модели, основано на предишния ни опит. Без намесата на съзнанието ни, оценяваме определена ситуация и отбелязваме определени части от нея. След това сравняваме тези части с наличните в паметта ни модели. Първият съвпаднал модел е симулиран в настоящата ситуация и се оценява като най-подходящ. Интуицията е изключително полезна, когато нямаме време да обмисляме различни решения или нямаме достатъчно съзнателен опит да изберем най-доброто от тях.

Понякога и този процес може да ни подведе. Например ако не подберем подходящата аналогия. Или ако не извлечем правилния извод от минало събитие. Случва се също проблемът, пред който сме изправени да е толкова нов, че да нямаме ресурси за разрешаването му дори интуитивно. Недостатък на интуицията е и, че тя не може да бъде обяснена логически. Затова, когато имаме възможност е добре да я проверяме, чрез по-сериозен анализ.

Аналогията

Аналогията е основен метод за познание. В основата си тя е сравнение между две понятия. Когато попаднем на дадена ситуация, я сравняваме с друга от предишен опит и установяваме определени сходства между двете. Решението как да действаме се основава на тези сходства. Това ни позволява както да се възползваме от предишни подходящи решения, така и да избягваме допускането на едни и същи грешки. Аналогията пести време и ресурси. Има, разбира се и недостатъци:

  • надценяване на приликите между две ситуации и подценяване на разликите между тях
  • обсебване от определена успешна в миналото аналогия и постоянното и налагане на различни места
  • недооценяване на предварителните допускания за подобие между ситуациите

Добро решение в случая би било да разгледаме подробно както приликите, така и разликите в аналогичната ситуация. Най-добре е да направим това писмено, за да избегнем самозаблудата, че сме наясно с нещата (отново се намесват когнитивните предпочитания).

Изграждането на смисъл

Изграждането на смисъл е основна човешка дейност, често поставяна под въпрос от различни философи и мислители. Хората се нуждаят от смисъл в собствените си действия повече от всичко друго. Ако не откриват смисъл в действията на някого, той бива изолиран от обществото в специализирани заведения. За да обосновем решенията си е необходимо те да притежават смисъл. Под изграждане на смисъл тук имаме предвид сортирането на сигналите от заобикалящата ни среда и филтрирането на излишните от тях. Пътищата в този процес са два – рационален и основан на предишен опит. По-достъпен и възприеман от обществото е втория. Това е и причината за високото обществено положение на специалисти с голям опит в дадена сфера. В действителност всичките им умения могат да бъдат сведени до способността им да изграждат смисъл в сферата, която оперират.

Важна способност в това направление е изграждането на колективен смисъл. Когато един екип често съпоставя своите разбирания за смисъл в дейността си, той е далеч по-ефективен. Колкото повече общуват членовете на екипа, тренират заедно различни ситуации и обсъждат действията си, толкова по-плавно става изграждането. Расте доверието между членовете на екипа, расте доверието и към лидера им.

Способността да усещаме какво влияе на решенията ни ни дава повече самоосъзнатост и по-добра преценка на ситуациите, в които попадаме. Оттам следват и решенията, които биха довели до желаните резултати. Понякога умът ни може да ни подведе. В други случаи интуицията може да се окаже извънредно полезна. Отделянето на време за изучаване на начина ни на вземане на решение не винаги е възможно, но винаги е полезно. Защото ни дава яснота и обоснованост, помага ни да избегнем вродените заблуди и да се доверим на себе си, когато се наложи.

Всички изображения са произведения на Майк Уоруол.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s