Непродължена повест

Лятото си отиваше от южните склонове на надвисналата и умърлушена стара планина, безстрастно съзерцаваща шумния, забързан без цел и посока, огромен град легнал в топлото й подножище; град, който отдавна беше забравил тихата радост на бистрите й поточета или дълбокото спокойствие на вековните й дървеса; град, който се бе загърнал дълбоко в себе си, без да търси старата връзка с природата, характерна за всяко поселище, населявано от човеци от памтивека; град, който отказваше да приеме простия факт, че съществуването му бе невъобразимо теоретически и практически без заобикалящата го действителност, която дишаше, сънуваше, трептеше, докосваше го, създаваше го и когато му дойдеше времето щеше безмилостно да го унищожи дори не за назидание, а само защото такава беше божествената логика на безкрайната вселена или защото някаква пеперуда бе трепнала с крила някъде отвъд Екватора; град, чиито жители някога бяха слезли от планинските урви и се бяха спуснали с дивашка жестокост да превземат голото поле, ширнало се пред късогледия им, девствен за хоризонта поглед – тези чеда на чукарите сега поругаваха някога свещената за дедите им насечена повърхност над сивите им безугледни жилища с отровните отпадъци от безсмисленото си съществуване и наричаха това естествен процес, дори когато единственото естествено нещо в него бе собствената им отдадена на самонаблюдение глупост, която смятаха, че ги въздига над всичко останало по земята; град, чието име не означаваше вече нищо за никого; град, чиито улици бяха потоци за материализираната самовлюбеност на човечеството, толкова гъста и репродуктивна, че бе застинала в съсиреци, които се придвижваха на мръсни купчини на все по-къси разстояния, поради невъзможността отделните им части да се откъснат; град, чиито сгради се разпадаха, поради възпитаваната с поколения рационална алчност, ограбваща всеки и всичко с колкото и каквото може заради самата идея, че това е възможно; град, който бе легнал в топлото й подножище, забързан към неминуемото си, окончателно и безапелационно, пълно и заслужено самоунищожение.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Uncategorized

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s