Кратък фентъзи разказ с елементи на автореференция

Ударите на барабана заглъхваха в далечината заедно със смаляването на камилата. Вождът беше заминал на война и сега беше моментът всички жители на селото да се отпуснат както само те си знаеха. Макарен, макар и чужденец осъзнаваше, че го очакват нови съвсем различни от досегашните изживявания. Време беше да разбере какво бе имала предвид готвачката, когато се подхилваше при споменаването на войната. Разбира се, той не бе очаквал, че за тези туземци война означаваше изпращането на предводителя на поселището на сигурна смърт, някъде в дебрите на пустинята, въоръжен само с каменен нож и дъбов барабан срещу плазмените оръдия на бедуините от Н’Гара. Интересно кого, как и кога щяха да изберат за нов вожд.

Макарен се премести от сухия дънер, където бе седнал, защото някаква двойка туземци вече се въргаляше в тревата до краката му. Девойката не си губеше времето и вече бе свалила кожената препаска, покриваща мургавото и тяло, докато мъжът доволно я дърпаше за косата и издаваше подобни на оригване звуци. Постепенно набирайки скорост оргията ставаше все по-масова и Макарен започна да се пита дали не е попаднал в 60те години на 20ти век.

– Не – реших да го осветя аз – не си там. Освен това, май ти ще си следващия вожд. Сега  ще задуха лек ветрец, клоните на бялата върба до главната колиба ще се заразмятат неспокойно и измежду налягалите по тревата двойки ще излезе съветът на старейшините.

– Но аз не искам да бъда следващ вожд! – сърдито натърти Макарен.

– Никой не те пита. Това ти е ролята в това подобие на разказ. Внезапен обрат в сюжета, още повече, че си единствения герой в него.

– Не съм… – опита да протестира Макарен, но в този момент задуха лек ветрец, клоните на бялата върба до главната колиба се заразмятаха неспокойно и измежду налягалите по тревата двойки излезе съветът на старейшините.

Реклами

2 коментара

Filed under Uncategorized

2 responses to “Кратък фентъзи разказ с елементи на автореференция

  1. lilia

    Където и да те пратят ще дойда с теб.Няма да си сам.И в пустинята -за двамата ще е еднакво.

  2. shro

    Макарен не очакваше това. Очите му се напълниха със сълзи, но това по-скоро бе резултат на наситените молекули черен пипер, които вятърът носеше откъм столовата колиба; готвачката слагаше непропорционално много подправки в почти всичко, което правеше. Той обгърна lilia през кръста и в този момент прецених, че ще е добре да им намеря подходящ саундтрак – двама недоспали ангели, единия с тромпет, а другия с арфа се настаниха в единия ъгъл на небето и започнаха да свирят нещо от Уестсайдска история.
    – Благодаря ти, – прошепна Макарен – ако не беше ти, последната дума в този разказ щяха да имат старейшините.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s