B-sides

Няколко недовършени драфта, заседнали в килера на блога. 101010 е удобен момент да бъдат измъкнати навън, за да не задръстват креативното пространство с усещане за вина. Изваждаме ги и ги терминираме на място без възможност за обжалване. Започваме с малко проблемни образи от подсъзнанието ми:

без заглавие

Подозирам, че някъде лежи огромен червен гущер с петниста опашка. Подозирам също че, той често спи. Доста повече от мен. Спи много защото ме сънува. Сънува как сънувам други хора. Това за него разбира се са пълни безмислици, но според мен той така или инче не е много в час какво се случва с него. Още по-малко му пука какво сънува. Още повече, казват че гущерите не сънуват – вероятно той дори не подозира, че сънува.

И резултатът от тази ситуация е, че сега седя и пиша за нея. Вместо да събирам пари за къща. Или да планирам заем. Или да лежа в леглото си и да мисля бизнес-идеи.

„Щастието е най-важното!“ чета в едно новогодишно пожелание. „Без пари човек няма самочувствие – по телевизията го казаха.“ оплаква ме баба. „След като за малко не умрях, промених живота си – сега искам да си купя къща.“ окуражава ме един познат. „Бъди себе си- само така можеш да си щастлив!“ крещят рекламните пана.

Отивам в магазина и си купувам бутилка ЩАСТИЕ. В магазина има огромна опашка – стотици хора бутат малки каруци натоварени с неща, които им носят ЩАСТИЕ. „Работата е ненормирана. Често се остава извънработно време. Напрежението е голямо. Но плащаме.“ Парите са щастие. Колата е щастие. Къщата е щастие. Бракът е щастие. Децата са щастие.

Щастието е в нещата. Да имаш много неща е щастие. Всички усилено събират и трупат, трупат и събират. Гледат ме от своите купчини от неща с недоверие и съжаление. „Той си няма нищо. Сигурно е много нещастен.“ Понякога ме замерват с по нещо. „Вземи, вземи. Трябва да се трупа.“

Та такъв е сънят на огромният гущер с петнистата опашка. Малко е странен, но все пак си е негов, а аз съм само герой в съня му.

 

Следва един анализ на ролята на паметника като фалически символ в човешката култура:

Паметници и фалоси


Малко размисли върху Роланд Барт и опит за анализ на снимка по неговата схема за тълкуване на фотографията:

без заглавие

Arthur Gorniak profile

 

Съпоставка между света на е-продажбите и секса:

Страстта или секса, секса или страстта

От известно време в мен се борят две противоположни житейски стратегии по отношение на любовта. Понякога надделява едната, понякога другата, а крайният резултат от тази борба обикновено е разочароващ. Не ми се ще да губя нито една от тях, но разликите са толкова съществени, че припокриването им ми причинява емоционални сривове, като този, в който съм в момента. Да започнем с по-сухата материя:

Sales 2.0

Аналогията ми е следната. Sales 2.0 или по-скоро Marketing 2.0 процеса се подразделя на следните етапи:

*Lead Generation – общуваш с колкото се може повече жени. На всички говориш същите простотии, които си забелязал, че са им забавни. Някои от тях са привлечени от теб.

*Lead Nurturing – тези, които са привлечени, извеждаш на срещи. Преценяваш на коя колко и трябва. Гледаш да им е забавно.

*Lead Scoring – отчиташ кои заслужават усилията, които полагаш и кои са загуба на време. Последните отпадат.

*Lead Conversion – затваряш продажбата с неустоимо предложение, изготвено специално за нея. Ако всичко до сега е вървяло добре, обикновено тя сама наглася нещата.

Дотук добре. Всичко по план. И тогава отнякъде изниква някаква генетична спънка, прокламираща моногамията или чувството ми за собственост и към един от leadовете се появяват силни чувства. Като отговор на това се появява:

„А bout de souffle“

Тук аналогията е с един френски филм. Главният герой е обсебен от една девойка и я преследва постоянно с предложения за секс. Страстта му е толкова силна, че накрая загива предаден от нея.

 

Още малко по темата. Тук явно вече отпада аналитичния подход към нещата:

Да убием любовта

Как да убия страстта, която ме изгаря?

Ницше сигурно би предложил да и се отдам напълно. Да я приема и да се оставя да ме води в действията ми.

Някой айкидо гуру би ме посъветвал да я пренасоча към нещо друго. Да я култивирам и да я канализирам в нещо, което смятам за полезно.

Някой будист би сметнал за нужно да я съзерцавам, докато отшуми.

Страстта е като болест, която може да те държи с години. Когато не я храниш – тя те разяжда. Когато я храниш – тя украпва. Единственият начин да я преодолееш е като я удовлетвориш. Понякога това не е възможно, понякога не е достатъчно. Мислите лудуват, сънят е неспокоен, сърцето се свива.

Как да убия страстта, която ме изгаря?

Нека битието покаже.

 

И накрая нещо критично:

без заглавие

От дете мечтая да напиша книга. Книга за живота, вселената и всичко останало. Книга, в която да е събрано всичко, което съм научил и осъзнал през живота си. Или по-скоро особена многопластова книга,  която е трудно да характеризираш само с едно кухо определение като роман или новела. А всъщност аз съм тази книга. Аз също съм нейният читател. Кой тогава е авторът?

Ако книгата е автобиография, то тогава авторът съм аз. Някога след години ще седна и ще напиша всичко, което ми се е случило или всичко, което съм решил да напиша, че ми се е случило. Проблемът е, че не обичам автобиографиите. Струват ми се твърде самовлюбени. Никой не се интересува от бръщолевениците на някакъв изкукал дядка, внушил си, че е много важен за света. Поне аз не бих се интересувал.

Ако е биография, то тогава авторът е системата. Всички документи, свързани с мен: оценките ми в училище, изказванията ми на обществени места, личната ми карта, трудовата книжка, здравния картон, снимките с мое присъствие; спомените на хората около мен, тяхното мнение за мен. В този случай читателят наистина съм аз. Но не това е книгата. Защото в нея има още много, което остава недоизказано. Пластът е един, поуката е проста – живя, умря.

Реклами

2 коментара

Filed under Uncategorized

2 responses to “B-sides

  1. lilia

    В процеса на разсъждение е достигнато до същността.Хубаво е когато се оглеждаш в очите на хорта около теб.Така се вижда отзвука от деиствия и впечатления.Така се сверява чесовник.Аз много не съм правила това, защото просто не ме интересува какво мислят за мен.Като не ме харесват , да не ме гледат, да не си говорят с мен и толкова.Но когато дълги години съм таила нужди, мечти, желания , когато съм ги слагала на задния рафт в душата си, с мисълта, няма да се занимавам с тези работи сега- излишни са , само нерви и тревоги, лъжи…Изведнъж попада пред теб личност, която пасва като ръка в твоята, усеща като теб, споделя всичко, което и ти- тогава разбираш, че до сега не си живял.Така е и с мен.Оказах се в пустота и самота, когато разбрах , че някъде под небето, има човек, за когото и не съм предполагала , че толкова ще ме привлече и ще бъде като мен…Огледах се и разбрах колко съм се самозалъгвала.Почувствах с цялата му сила живота-истинския-да чакаш мига на разговора, да искаш да видиш този вълшебен човек, да желаеш да го почувстваш с доккосване-дали не е лъжа и измислица, дали наистина съществува.Особено ,след като съм наясно колко е кратко пребиваването ни тук – на този свят- още повече разбирам остротата на нещата.Нима живота е толкова коварен- да ме накара да гледам през стъклото на витрината и само да си представям.А къде остава правото на личен избор?Къде остава възможността да реализираш сам това, към което се стремиш?Може цяла купчина въпроси да изникнат в този ред на мисли.И накрая-отново самота-ако не се опълча на правилата.Ясно ми е , че това и така както досега не искам да продължа ,защото това не е истината за мен.Спирам да се тревожа за глупавите норми, които съм спазвала досега и са ми дали много огорчение.Когато този човек реши , че наистина може да бъдем заедно, то аз тръгвам и не се обръщам за нищо.Осъзнах че има и друг свят,друг живот, друго щастие-с него.Искам го, стремя се към него и ще се боря докрай за него.А по повод автобиографии- гледам, че всеки малко или много желае да остави следа на книга, и то написана под негов контрол.Защото е известно ,че истината се преиначава в годините и написаното остава във вида в който е направено, а не така както е било наистина.В дадения случай е наложително.Много факти са противоречиви, действия са водещи до различни умозаключения.Въпросът е да се остави правилното впечатление, но пак трябва да се види какви интереси се засягат и докъде може да се впусне в изповедта.Там е питанката и точно тя ще реши въпроса дали да има книга или не.Сега или малко по-късно, когато отшумят вълнения.Трябва сериозно да се помисли.Защото се защитава чест и живот, отдаден на кауза,несрещана досега, достойнство и смелост отдавна несрещани , интелект и духовност силни и необятни.Такова нещо е повече от възпитателно и не бива да потъва в забрава, защото ще има и такива, които ще се стремят да направят всичко да се обвие в паяжината на времето.

  2. shro

    Благодаря за коментара. Когато се оглеждаш в очите на хората около теб, виждаш себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s