Автомобилният парадокс

Рекламата на автомобилите обикновено е свързана с тяхната изключителност, която те придават и на собственика си. Те са играчки на статуса, луксозни придобивки, символ на независимостта и спечеленото време. Хората биват идентифицирани с тях ( голфаджии, жипаджии), наричат ги с ласкави имена ( Джиджо, Форделин), страдат заради проблемите им (скъсах жило, отнякъде ми изтича антифриз). Автобилът е най-успешният символ на капитализма с неговата безкрайна манифактура и онзи образ на набързо сглобяваните идентични черни Фордове някъде от началото на века. Сънувайки капиталистическата си приказка обаче съвременното общество проспива нарастващата безполезност на това изобретение и необратимите последици от сблъсъка му с природата. Всеки голям град по света изглежда изключително подобно в интервалите между 8 и 10 и 17 и 19 часа, а понякога и извън тях. Безкрайни колони от автомобили, устремени към заветната крайна точка. Времето, необходимо за достигане от една до друга точка се увеличава вместо да намалява с всеки изминал ден с включването на нови и нови „участници в движението“. Все повече лъсва илюзорността на концепцията за независимост, която автомобилните търговци прокламират. Автомобилът като явление вече е парадокс.

Един от парадоксалните моменти около тази индустрия е именно в онзи образ от началото на века, когато манифактурата на Хенри Форд започва да бълва фордчета за всеки американец. Дотогава символ на богатство и власт, автомобилът изведнъж става достъпен за все повече хора. По същество това изобретение не добавя нищо ново към иновациите в транспорта. Също като железниците и то има нужда от специален път, по който да се придвижва и изисква гориво, за да работи. Дори за разлика от железниците, то има някои недостатъци – необходимо е водачът да го удържа постоянно в пътя, което означава повече усилия и опасност от инциденти. Разходът за гориво за един пътник е в пъти повече от този на железопътния транспорт. За разлика от влаковете обаче, автомобилът е играчка за индивидуална консумация. Характеристика, издигната в култ от капиталистическото общество. Както всяка друга стока, автомобилът се размножава в хиляди различни копия, за да може всеки свободно да избира към коя класова група иска да бъде възприеман, че принадлежи или с други думи да избира своя „лайфстайл“.

Символите на статус в човешкото общество винаги са имали огромно значение. В днешно време, освен автомобила, такава роля изпълняват също дрехите, бижутата и дори мобилните телефони. Автомобилът обаче е короната на капиталистическия строй. Всяко семейство има кола, понякога дори две или три коли. Когато лизингът на едната изтече, се закупува следващата, за да могат и децата да имат коли. Когато колата „остарее морално“ се предава на следващите в обществената йерархия и се закупува нова. Автомобилната индустрия бълва нови и нови модели всяка година, които изместват старите към все по-ниските слоеве на обществото. Така в един момент всеки се сдобива с автомобил и движението при ограничени пътища става невъзможно. На помощ идват популистските правителства с проекти за нови магистрали, естакади и други чудовищни наслоявания върху повърхността на земята. Това решава само донякъде проблема, тъй като гъстотата и интензитета на градската среда не позволява продължителни строителни дейности в центровете. Започва увеличаването на разстоянията. Моловете, офис сградите и жилищните комплекси са все по-далече едни от други. Това намалява времето прекарано в задръствания, но не намалява времето прекарано в автомобила. Времето, необходимо някога на човек, за да излезе от вкъщи и да отиде пеша до бакалията може би е същото, ако не и по-малко от това необходимо му днес, за да запали колата и да отиде до мола, плюс времето, необходимо му, за да намери къде да я паркира, плюс времето, което работи, за да плати лизинга, горивото и амортизациите и.

Тук лъсва и илюзорността на концепцията за независимост, която рекламите ни пробутват. Автомобилистът е крайно зависим от редица специалисти, отговорни за поддръжката на автомобила му. Освен ако не иска да прекарва часове легнал под колата си с набързо преведено през няколко езика от китайски упътване в ръка. Той заплаща на всички тези специалисти, както и на десетки други професии, възникнали покрай масовизацията на МПСтата – застрахователи, катаджии, инструктори, чиновници. Дори, когато е в автомобила си, той е зависим от всички останали участници в движението, които за него са само пречка пред скоростта му.

Попаднал в безкрайното задръстване по Цариградско шосе в петък вечер, човек се пита къде са обещаните му време и независимост, къде е „свободата от движението“. Може би в озверелите гримаси на жената от съседната кола или в самоубийствените маневри на автомобила отзад, стремящ се към самоцелно, макар и безсмислено предвид цялостната обстановка изпреварване. Или в часовете изработени за изплащане на лизинга на обречения да спи пред блока автомобил, поради наличието на служебна кола. Или в опасаната с асфалтови пътища планета, покритите с петролни петна океани и тоновете скрап. Вече нямаме право на избор дали да имаме или да нямаме автомобил – животът в града е организиран около движението с автомобил, определени места от ландшафта са непристъпни освен с риск за живота без автомобил. И вместо да обмисляме решение на автомобилния парадокс, ние го задълбочаваме с всеки изминал ден.

Реклами

2 коментара

Filed under Uncategorized

2 responses to “Автомобилният парадокс

  1. lilia

    Ще опитам да си снабда нова машинка,когато имам как.Не съм се отказала . И на мен ми етрудно с този

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s