Някога обичах да си купувам скъпи и дебели книги – например пълното издание на Пътеводител на Галактическия Стопаджия, или Изворът на Ан Райнд или някой друг такъв обемен бестселър. След като го прочетях, се качвах в колата и отивах в някой отдалечен квартал на София, в някое малко паркче или на друго място, където хората не биха ми обърнали внимание с книга в ръка. Седнал на някоя пейка прочитах един последен абзац, след това ставах оставяйки книгата на пейката след себе си. В кратко послание в началото и молех намерилия я да я прочете и след това да я предаде нататък. Вярвам, че такива действия, макар и безсмислени на пръв поглед, пораждат малки порции живителен хаос в скучния и еднообразен ритъм на ежедневието. Представям си, че също както ефекта на пеперудата, осцилациите от последствията им прерастват в огромна неочаквана от никой вълна от събития, видоизменящи културата, в която виреем.
4atsubo 
бях чувала за такава идея, не помня от кого, за някъде в чужбина. много гот, че има някой, който я е приложил и тук. мислела съм си защо аз за момента не се чувствам в състояние да се включа. май е защото книгите ми, освен надпредметната стойност, с която са си вътре в мен, са 1веното предметно богатство, което имам (не че въобще плача за по-предметно такова). мислела съм си едно време, че ако стане пожар, няма да се втурна да спасявам друга покъщнина освен тях. с течение на времето обаче материалната страна на живота прораства в човека и го кара да се съобразява с нея, ако не заради самия себе си, то заради близките до/около себе си. е, това по отношение на пожара и вътрешните стойности. а колкото до идеята, която развиваш – знам, че в момента, в който мога да си позволя да купувам отново свободно книги (без да ги пресмятам в ток и храна), ще се включа в нея с цяло сърце. да, може би следва да го направя и сега… но някак ужасно много ме спира мисълта, че някога ще имам нужда да си „припомня“ определена любима книга, а няма да има как. надявам се, че този ми егоизъм е разбираем и простим обаче, поне донякъде.
Важна е нагласата. Действията идват като естествен резултат от нея. Всеки намира своя път в необходимия за това момент.
Отдавна не съм предавал нататък книга. Не мисля и, че е необходимо. Книгата е идея, а идеите могат да се предават и без книги.
Благодаря ти за този коментар. Помогна ми да систематизирам какво съм имал предвид с този пост.
🙂 и аз благодаря. да, идеите са всъщност онова, което хората обменят. продавайки, купувайки и съвсем безплатно. но въпреки това идеята за книгите на мен ми харесва. даже имаше един опит да се направи официално обществена кампания по нея. макар че там даването не е точно безвъзмездно – даващите най-често също получават книга. а иначе, за в случай, че на 1 човек му е трудно да споделя идеите си с думи – да речем, по-трудно им придава форма или пък по-трудно ги защитава от недоброжелателни гледни точки – много добър начин за споделяне на светогледа и емоционалното състояние може да е точно такъв „разговор в книги“.