Селска работа

Като дете не обичах селската работа. Родителите ми ме водеха всяка седмица със себе си на село в съсредоточено усилие да ме научат на честен труд. Възлагаха ми различни задачи, почти никоя от които не ми се нравеше; нито ръчното плевене, нито брането, нито почистването на курника бяха способни да събудят в мен някакъв ентусиазъм. Особено неприятно за изнежената ми градска психика бе копането – под жаркото лятно слънце, плувнал в пот, постоянно атакуван от жадни за плът мухи прекопавах ред след ред от дядовото ми лозе. В тези отминали отдавна часове на това, което ми се струваше като мъчение откривах спасение в представата за истинско мъчение. Представях си, че съм революционер или пират, заловен от вероломните си врагове и заточен в каторга. Прекопавах замечтано и обмислях как единствената ми надежда е да не губя надежда. Навън, далеч от пустото и самотно място, където ме бяха захвърлили враговете ми, кипеше животът; необяснимите сили на историята работеха и скоро щях да съм свободен. Тогава в аналите на историците – тези спортни коментатори от бъдещето, щеше да пише „Прекарва 15 години в каторга, преди да се измъкне с хитрост.“ Не бързах да измисля хитростта; знаех, че имам още няколко реда с лозя преди да дойде нейният ред. Всеки замах с мотиката бе месец, всеки няколко завършени метра – година. И сякаш колкото по горещо ставаше, и колкото повече мухите бръмчаха около тялото ми, толкова по-истинска се раждаше фантазията ми.

Тогава от някъде се появяваше леля Дяна, която живееше в съседния двор; грабваше мотиката от ръцете ми, превиваше кръста си под прав ъгъл и ми демонстрираше как за минути бих могъл да приключа с реда. „Колкото по-малко го мислиш, толкова по-бързо става!“ нареждаше, докато преполовяваше следващия ред. Така и не разбрах това, което се опитваше да ми покаже. Не виждах удоволствието в машиналното извършване на къси движения, без да имаш време да придадеш някакво мистично значение на действията си. Понякога си мисля, че съм все още на онова лозе, само въображението ми се носи на нови и различни места, а понякога дори съдбата върши моята работа.

Реклами

5 коментара

Filed under Uncategorized

5 responses to “Селска работа

  1. Ех спомени……..като чета тази статия си спомням как и аз като малка имах същите приключения като теб на село. Там винаги се намираше някаква работа, която разбира се е свързана с прекопаване, копаене или садене. Спомените ми от саденето на царевицата и то царевица няколко декара ми се е запечатал в съзнанието. Копаеш, но краят не се вижда, слънцето както и ти каза пече, напича и направо ако сложиш едно яйце на камък имаш чувството, че ще се изпече и обяда ти е готов. С едни и същи монотонни часове с мотика в ръка минаваха доста дни. С прекрасни емоции от време на време като ме нападаха разни летящи твари и гадинки както им казвам аз. Явно усещаш, че имам някаква фобия от тях и винаги при мен идваха, при което аз захвърлях всичко и почвах да викам и да тичам то1но като лудите сред поляните. От там идваха всички, за да ме спасяват хахах беше интересно. Благодаря ти за приятната статия и за спомените, които мен акара да върна.

  2. Всеки като малък е ходил на село, при своите баба и дядо. Повечето ваканции като се замисля и аз съм ги прекарвала там. Карайки спокойно по улиците колело, прибирайки се късно без страх.Много емоции е имало там и макар, тогава да не сме ги оценявали, сега като се сетим ни става хубаво и весело. Поне знаем какво е бел и с какъв труд се постигат домашни доматки и картофи.Сега няма как да оценят тези неща това поколение за жалост не знаят колко труд се хвърля там.

  3. Никой не е обичал тази селска работа, просто тогава в главата са ни се въртели други неща.Но е добре да знаеш, колко труд трябва да се хвърли, за направата на домати, краставици и картофи.Така оценяваш и гледаш нещата от друга гледна точка.На село няма как да останеш без работа, винаги се намира нещо, което трябва да се до управи, скучно няма как да ти бъде.Там всяка къща се знае. Отношението между съседи е съвсем друго.Изглежеш ли няма как да не се заговориш с някой.Хубави спомени имаме от тези години. Сега младежта не цени нищо, свикнали са всичко на готово да получават.

  4. Помня като бях малък как обирах огромния двор на село, по който бяха нападали орехи,много орехи само за един обикновен сладолед на клечка, после чистех грах за 0.50ст и пак купувах сладолед .. Бях много стимулиран 😀 Сега обичам да ходя там и всичко, което правя ме разтоварва безкрайно много от забързаното градско ежедневие.

  5. Обожавам да ходя там и да се ядосам, че доматите не са станали, или че съм закъсняла със зелето…това ме разтоварва, спирам да мисля за проблемите на ежедневието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s