Дискусия край брега на езерото

С Котарака и Карлсон седяхме на брега на езерото и се взирахме в равната му огледална повърхност, нарушавана само от вълничките, които мръсните крака на туристите образуваха. Тълпи от хора обикаляха наоколо и се възмущаваха от присъствието на останалите на това толкова подходящо за съзерцание място. Някои газеха във водата, други ядяха на тревата, а трети просто гледаха разфокусирано, навярно повлияни от силните слънчеви лъчи. Ние бяхме поставили три кенчета с бира да се охлаждат в езерото и също обгаряхме обилно кожата си под ултравиолетовото сияние над нас. Докато гледах как един отразен от водата лъч зачервява ръката ми, реших да проверя какъв разговор би могъл да се получи.

– Колко много вода?! – започнах. Котаракът и Карлсон направиха усилието да ме погледнат с насмешка, т. е. ги бях заинтересувал – Откъде ли идва?

– От атмосферата, разбира се! – отсече Котаракът.

– Искаш да кажеш, че атмосферата произвежда водата, после я спуска под формата на дъжд, след това под формата на реки тя се влива в морето и след това се изпарява обратно в атмосферата?

– Точно така. Водата е неизчерпаем ресурс. – кимна Котаракът.

– Дори да е така, – съгласих се аз – нейното количество не нараства, а е постоянно. Атмосферата е само един от участниците в нейния кръговрат.

– Не! Атмосферата е създала водата. Ако не е така, докажи го! – настоя Котаракът.

– Добре, – започнах аз – ако атмосферата е създала водата, значи тя е създала и земята, така ли е?

– Не, разбира се! Земята е възникнала от един взрив на нематериални вещества. Така се е образувала материята. – доволен, че е стигнал до някаква по-сигурна територия Котаракът се изправи и запристъпва от крак на крак.

– Кои са тези нематериални вещества? – попитах аз.

– Ей, глупаци! – внезапно се развика освирепял Карлсон. Двамата с Котарака го погледнахме озадачено. Беше се сврял на кълбо върху гуменките си, обгорял жестоко от слънцето, червен като ряпа от изгарянията или от някаква ярост – Какво правите?! Рушите сала върху, който се нося!

Настъпи мълчание. Пресегнах се за бирата си. Все още беше топла.

Реклами

3 коментара

Filed under Uncategorized

3 responses to “Дискусия край брега на езерото

  1. Чудесно е, от скоро чета твоите неща и до сега не е имало нещо, което да не ми е харесало.

  2. Много въздействащо!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s